Бачковски манастир

Бачковският манастир, който е вторият по големина в България, се намира в Родопите сред котловината на река Чепеларска. Заобиколен е от високи скалисти върхове и отстои на 1 км от село Бачково, на 10 км от Асеновград, и на 28 км от Пловдив.

През XI век византийският пълководец Григорий Бакуриани избира този кът на Родопите, за да прекара старините си. През 1083 година тук заедно с брат си Абазий той основава манастира, наречен “Св.Богородица Петричка”. Някога към територията на манастира принадлежали много недвижими имоти в Родопите и Тракийската низина. По- късно цар Калоян завладява Родопите и манастирът попада в пределите на българската държава. По времето на цар Иван Александър, той е важно духовно и книжовно средище. След завладяването на България от турците, в манастира е заточен българският патриарх Евтимий Търновски. Тук той продължил книжовното си дело.

Манастирът е опожаряван многократно и от първоначалния му вид е запазена само костницата и църквата ”Св. Архангели”. Той съхранява стенописи от XI- XIV век, които се нареждат между най- ценните от източно християнската живопис. В църквата “Св. Троица и Св. Никола” се намират и някои от първите стенописи, рисувани от Захари Зограф. Особено интересни са ктиторските портрети и портретът на цар Иван Александър. Там се пази най- известната чудодейна икона на Богородица Елеуса със сребърен обков от 1310 година.

В манастира има музейна експозиция, където се съхранява богата колекция от икони, книги, меча на кръстоносеца Фридрих Барбароса и др.

Манастирът разполага с леглова база за около 200 човека.