В посока северното ни Черноморие
от Даниела Райкова публикуван на 05.01.2010

От малка бях слушала за "Ботаническата градина" за красотите, които човек може да види там, но така и не бях ходила.
Преди време, когато се разчу, че някой иска да унищожи този кът от България много се натъжих и направих всичко възможно за да го посетя.
Малкия курортен град Балчик ни посрещна със спокойни улички, много слънце и дъх на море. Наричат го "белия град" благодарение на огромните варовикови скали, на които е богат.
Блъсканицата пред вратите на градината си струваше. Желанието на хората да влязат по-скоро ме накара да се чувствам страхотно, че успях да посетя тази точка на родината. Тук могат да се видят стотици растителни видове цветя, палми и кактуси. Разхождайки се сред цветните килими ме обземаха различни чувства. Гордост от факта, че някой е успял да създаде и съхрани всичко живо тук, и ненавис към онзи, в чиято глава се е родила мисълта за унищожението му. Цветното вълшебство е част от комплекс, където се намира двореца на румънската кралица Мария, който е изграден на самия морски бряг. Между стените му все още се усеща духа на румънската аристокрация, лъхащ сила от запазените мебели и атрибути на кралската особа. Предполагам, че това е друга основна причина в градчето да има силно пресъствие на румънски граждани, освен близостта до границата.
В Балчик имах възможността да отседна в най-новия комплекс на яхтиното пристанище. "Марина сити" ми предостави всичко от което имах нужда, спокоен кът, уютна стая, в която имаше всичко, от което се нуждае човек, когато е извън дома. Комплексния басейн, който е на нивото на първия етаж разкрива страхотна синя гледка, водата на басейна, морето и небето се сливат в едно.
Изключвайки малката плажна ивица китното градче много ми допадна, без глъчката царуваща в големите курортни градове изпълнени с блъскащи се хора. Тук има възможност за приятна разходка по малките градски улички, както и по кея изпълнен с много развлечения за малки и големи.
Една сутрин се събудух от някакъв шум, надникнах на вън, в морето плуваше лодка пълна с пеещи щастливи хора. Не разбрах на какъв език пееха, но веселието им беше заразно!
Вечерите бяха осветени от многоцветни светлини. От балкона успях да се ориентирам колко наблизо е курорта Албена, чийто хотели бяха светлинно очертани. Под звуците на нежни мелодии, които ветреца носеше от близките заведения, където се веселяха хора, наслъждавайки се на полагащата им се почивка, времето минаваше неусетно!